Журналистката Мара Георгиева от многопопулярния бьлгарски седмичен вестник "Капитал" се обьрна кьм мен с покана да споделя опита си и вижданията си по проблематиката "На каква възраст е добре децата да започнат да учат чужди език?". В тази виртуална тема "участват" сьщо родители и психолози. Материалът бе публикуван в специалното издание на вестника "Образование" по-рано тази седмица. По-долу ще намерите цялата статия, а тук линк кьм оригинала.
=============
"[Голямата ми дъщеря] ходеше на немски три пъти седмично в Алианса на "Славейков", а в училище учеше руски всеки ден, английски два пъти седмично. Ами справи се", съветва родител с повече опит майка на дете в предучилищна възраст във форума - житейски напътственик bg-mamma.
Въпросът на коя възраст детето да започне да учи първи чужд език (а вече често и втори) вълнува много родители в общи линии от момента, в който синът или дъщеря им проходи. Голяма част от детските градини се надпреварват да предлагат чуждоезикови занимания, а училището вече отдавна върви в комплект с поне един допълнителен частен езиков курс. И все пак, пречи ли ранното чуждоезиково обучение на развитието на детето или напротив? Попитахме няколко родители, един учител и двама психолози за техните мнения по въпроса.
Родителите: Всичко е индивидуално
"За мен е най-добре детето да започне да изучава чужд език от първи клас. Тогава то се научава да пише на български и двата езика - родният и чуждият, вървят паралелно", убедена е майка на 13-годишно момче. "Всичко е индивидуално, за мен е най-добре детето да започне да учи чужд език в четвърти или пети клас", подкрепя майка на 12-годишно момче.
"Най-добрият вариант е, когато детето е в четвърти-пети клас - така поне казва учителката по английски на дъщеря ни", коментира баща на 9-годишно момиче и 18-годишно момче. После дава пример със сина си: "Той научи английски от Cartoon Network и от компютърните игри. Сега учи в чужбина и отначало беше поставен в група с деца, на които английският е роден език, но го преместиха, защото правописът му не беше на това ниво. За мен ранното езиково обучение е само потапяне в среда, а не е изучаване на езика."
Има родители обаче, които са убедени, че ранното чуждоезиково обучение носи само предимства. "Мисля, че четвъртата-петата година е подходяща възраст за детето да започне да изучава чужд език. Ние сме започнали на две години да му казваме как е дадена дума на английски, четем му и книжки на чужд език. Колкото по-рано се започне, толкова по-лесно то усвоява чуждия език като майчин, толкова мозъкът му е по-гъвкав", обобщава родител на тригодишно момче.
Малко по-сложно е за децата, които растат в семейства с родители, всеки от които говори различен език. "Дъщеря ни е на две години и половина, аз й говоря на български, баща й - на фламандски, а ние двамата с него си говорим на английски", споделя майка. "Изчетохме много книги, те препоръчват всеки родител да говори на детето на своя роден език. Знаем, че децата от билингвални семейства проговарят по-късно, затова не се притесняваме, че като езиково ниво тя е на равнището на дете на година и половина. Родители, които са минали по този път, казват, че когато децата станат на три години, изведнъж започват да говорят на всички езици, на които им е говорено дотогава. Според мен 2-3-годишната възраст е добра да се започне с чужда реч. Виждам, че дъщеря ни свързва думите със символите - например изображение на слон, и знае как се казва този символ и на трите езика. Децата мислят със символи и колкото по-рано фокусираш вниманието им върху символа, толкова по-добре", обобщава родителят.
Психолозите: Важен е начинът на преподаване
"Ранното изучаване на чужд език има по-скоро забавен и мотивиращ смисъл. Целта е да се развие фонетичният усет на детето за езика, да се пробуди интересът и любопитството му чрез игра. Децата на 3-4-годишна възраст активно боравят с думите на родния си език в прагматичен контекст. Граматичните правила обаче и за двата езика изискват време", казва Милена Манова, психотерапевт, преподавател и супервизор по детска и позитивна психотерапия. По думите й много често при включването на втори език децата правят естествен пренос от единия в другия език - комбинират например българско-английски в едно изречение. Но към четиригодишна възраст билингвалните деца естествено се ориентират в разликите между отделните езици. Милена Манова посочва, че доскоро се е предполагало, че двуезичието носи риск от изоставяне в езиковото развитие на детето. Но вече е научно потвърдено, че в училищна възраст моно- и двуезичните деца имат еднакъв лингвистичен капацитет (еднакво лингвистично ниво). Затова Манова съветва: "До третата година е добре да се усвоят структурата и лексикалният минимум на родния език, а след това да се включи допълнителен чужд език под формата на забавление."
Психологът д-р Методи Коралов обръща внимание на доводите на някои хора, че добра възраст за започване на чуждоезиковото обучение е някъде в пубертета. "Тази позиция има някои основания, но и някои много слаби страни", посочва д-р Коралов. И изброява: "На първо място съществуват така наречените сензитивни периоди - това са периоди в развитието, в които човек е особено чувствителен към някой аспект на живота. Например към ученето на езици. Ако ученето на чужд език започне след 10-годишна възраст, е почти напълно сигурно, че той ще си остане чужд за човека цял живот. Ако започне по-рано, има възможност чуждият език да се приема от детето също толкова естествено, както и майчиният." Коралов също дава примери с билингвалните деца, които от самото си раждане са расли в многоезична среда (с два или повече езика). "Тези деца не са с по-забавено развитие от другите, не са претоварени, не са в неблагоприятно положение. Напротив, оказва се, че такива деца често се развиват по-бързо езиково, което се отдава на необходимостта от успешното овладяване на повече от един език и адекватната употреба на всеки от тях в съответната ситуация", коментира д-р Коралов. Според него въпросът не е толкова в това дали да се започне на три, на шест или на 12 години. По-важното е преподаването на езика да е свързано с естественото развитие на детето, да бъде интересно, увлекателно, съобразено с потребностите на малкия човек. "В ранното чуждоезиково обучение няма нищо нередно или лошо - важно е преподаването да е качествено, така че да не е в тежест на детето, а още един интересен начин за изучаване и опознаване на света", обобщава психологът.
Учителят: Колкото по-рано, толкова по-забавно Всяко забавяне в изучаването на западен език поради една или друга причина крие последици - ленивост, неуслужлива памет, нежелание от страна на детето да учи чужд език на по-късен етап, смята Даниела Петкова, директор на българското училище "Моята азбука" - западен и югозападен Лондон". "В България съм работила с деца, които започват да учат западен език от 6-7-годишни. Бях твърдо убедена, че училищната възраст е най-подходяща за изучаването на чужд език. Сега, когато имам вече 10-годишен опит като учител и в Англия на деца билингвисти, съм категорична, че колкото по-рано се започне с чуждия език, толкова по-лесно и интересно е за децата", обяснява Даниела Петкова. И уточнява: "Децата попиват чуждия език като гъби още от тригодишни, защото им е забавно. Още в етапа на "защо-то" започват да питат "а как е това на английски". "Децата, които още от ранна възраст (за мен тази възраст е 3-4-годишни) изучават два езика едновременно, развиват пъргавост на мисленето, комбинативност и креативност. Мисълта им започва да тече по-бързо, те мислят едновременно и на двата езика, те се забавляват с езиците. Колкото по-рано се започне, толкова по-любопитни и забавляващи се са децата, поемат с лекота и охота всичко, което искаме от тях да научат. Развиват се по-бързо и постигат по-високи успехи", обобщава Даниела Петкова.