Българският език е връзката на децата с корените им

Публикувано на 21 юни, 2014 в РодинаNews

----------------

Най-лесно се учи на лентяйство и посредственост, ние избираме по-трудното, казва Даниела Петкова - учител и основател на училище „Моята Азбука“

Защо отворихте българско училище в Лондон?

През миналата година реших, че мога да съм полезна на повече хора около мен и най-вече заради болката ми, че българските деца, прибирайки се в къщи от английското училище, продължават да говорят и общуват на английски език. Защо ли? Защото не знаят едно българско стихотворение, една българска песен! А ако знаеха, щяха да се влюбят и да искат повече и повече.  Когато се виждат с бабите си и дядовците си по скайп, ще могат да общуват по-пълноценно. А връзката деца–баби и дядовци е много важна… Скъса ли се тя, губим уважението на децата към възрастните, а нека да не забравяме, че по-късно това рефлектира и във връзката деца-родител.

Това са най-общо причините, които ме подтикнаха да организирам и открия българското училище „Моята Азбука“ в близост до Кю Бридж, Чизик. Исках да вляза в домовете на семействата, които да съхранят и продължат корените на българското слово и култура в този район на Лондон. Какво по-голямо облекчение за родителите да имат българско училище в близост, за да не губят от свободното си време и средства (Все пак, да не забравяме, че живеем в една от 10-те най-големи и скъпи столици в света).

Какъв съвет бихте дали на българските родители?

Децата ще научат английски език лесно, защото живеят в страната, а къде остава българският?

Преди време се възхитих  от семейство, смесен брак между бразилка и грък, в което двете деца говорят с майката на португалски, с бащата на гръцки, а помежду си на английски.

Представете си - 4-6 годишни, а знаят вече основите на три езика. Какво богатство! Оттук-нататък само трябва да надграждат.

За сегашните деца с български корени, живеещи във Великобритания, това е една огромна привилегия - докато са малки, 3-6 годишни, да започнат изграждането на български език едновременно с английския. Разбира се, това изисква постоянство и упоритост от страна на деца, родители, прибавям и учители. Но тези усилия сега ще бъдат двойно възнаградени след години. Нима да се научиш да свириш на пиано или цигулка не изисква постоянство и усилие? Важното е какво искаме, какви са приоритетите ни и накъде да насочим усилията си. 

Нека да не променяме високите критерии, които имаме, повлиявани от други нации и националности. Най-лесно се учи на лентяйство и посредственост.

Трудно ми е да повярвам, че новодошлите български семейства ограничават своите деца, като смятат, че те знаят български език и сега са тук, за да научат английския. Уж сме широко скроена нация, отворени към света, към езиците, а подценяваме силата на българското слово тук.

Възхищавам се на далновидността и силната мотивация  на родителите, които идват в българското училище „Моята Азбука“, за които не дипломата, а познанията по български език и култура са много по-ценни от всичко за децата им. Благодаря им за доверието, което вдъхновява и моята работа с децата.

Разкажете повече за „Моята Азбука“.

Училището е на самоиздръжка и изцяло се субсидира от вноските на родителите. Занятията се провеждат всеки понеделник и четвъртък от 15:45 до 18:00 часа в сградата на Strand –on-the-Green Junior School (W4 3NX).

Имаме професионален пианист, завършил Royal Collage of London, с когото желаещите деца усвояват свиренето на пиано.

Личната история на Даниела в Лондон

С пристигането си в Лондон, ми се искаше да променя и професионалното си поприще едновременно с големите промени около мен. Докато се лутах и търсех нова ниша за изява, близки и познати ме свързваха с български семейства, търсещи помощ за децата си по математика и български език. Забележете, по математика! Бяха разбрали ниското ниво на програмата по математика в начален курс и търсеха помощ децата им да се откажат от смятането на пръсти и да могат да решават логически задачи. 

Интересното за мен беше, че в моя 27-годишен стаж като учител в София, не се бях сблъсквала с явлението „смятане на пръсти“ от 7-10 годишни деца. За мен това беше едно ново предизвикателство, в което се гмурнах с огромно желание и любов към децата. 

Достатъчно беше да минем материала по математика за 2 и 3 клас, децата да придобият самочувствие и увереност в себе си и да  започнат да смятат свободно. Това пък ми помогна да се запозная и с методиката и програмите в английското училище. 

Ще ви разкажа за случая с едно невероятно английско семейство, където се ползвах с изключително доверие от страна на майката -  PR в Warner Bros - и баща водещ журналист в Daily Mail. 

Детето беше 5-годишно, когато започнах да работя за тях. С методиката на сричкуване, а не на буквуване, както е в английското училище, само за два месеца от стейдж 2 скочихме на стейдж 6. (В момента детето е на 11 и половина години, те вече са с три деца, канят ме на всичките им кръщенета и сме прекрасни приятели). 

Тук, в Лондон, успях да създам онези дълбоки и трайни взаимоотношения  между ученик – учител - родител, които имах в България, благодарение на доверието, което ми беше оказано. Навлизах все по-дълбоко и разбирах, че съдбата не ме пуска от моята любима професия и призвание.

За контакти: 07746802164, www.moiata-azbuka.co.uk , http://goo.gl/wLJ91

--------

Линк към 10-та стр. на брой 14 - 21/27 June-2014 на електронното издание на RoninaNews  и линк към оригинала в RodinaNews.co.uk  публикувано на 14-July-2014