Статията е взета от Детски Книги

=======================

Не, не казвам, че хартията е подходяща за ядене… въпреки, че в повечето случаи страниците от книга миришат наистина много хубаво. Но определено мисля, че във всяка добра детска книга има по някоя наистина вкусна хапка… По някой засукан сироп – „двоен специален“ – само леко и естествено газиран, а също и от онези бонбони, дето се разтапят и после избухват във възторжена отмала и сладост по небцето. Детските книги могат да бъдат вкусни… само да го поискат!

„Мисловната дейност започва със словесния и жестов диалог между бебето и родителите му. Самостоятелното мислене започва тогава, когато детето за пръв път успее да „погълне“ тези родителски разговори и да ги „смели“ вътре в себе си“. Това са думи на Л. Виготски в труда му „Мислене и реч“. Майките и бащите не се уморяват да говорят на бебето си още от раждането му. Да превръщат нужното детско ежедневие в игра. Например – игра на ядене. Да се храниш е толкова важно, когато си малък. Но щом бебето яде, родителят се заиграва с него… и по този начин превръща храненето в интелектуална дейност. Играта започва с „лъжичка за мама, лъжичка за татко…“ И ето, че в тази игра се ражда стихче или песничка. И ако стиховете са наистина добри, то значи, че в тази игра на детско ежедневие се ражда и детска литература:

„Една за мама –

колко сладкооо!

А другата за татко.

Малко и за бабка – мила –

дето чака в свойта вила.

Таз` за леля Ани

дето е в Аняни;

бебчето поема ли, поема…

и всичко свършва с болки във корема.“

Джани Родари

Вкусното хапване става основна част от литературата за най-малките. Родителят, който използва зеленчуците, плодовете, чашите и чинийките за игра, всъщност предава на детето си първите стъпки към творчеството. Защото този родител „учуднява“ живата и неживата природа около себе си. А това „учудняване“ стои в основата на всяко творчество. Принципът на одушевяване на заобикалящата ни среда е абсолютно същият дори при голям разказвач като Андерсен, когато превръща грахчетата от „Пет в една шушулка“ в приказка.

„Имаше пет грахчета в една шушулка. Те бяха зелени и шушулката също беше зелена. Те смятаха, че целият свят е зелен и това беше напълно разбираемо. Шушулката растеше и грахчетата растяха. Те се подредиха според формата на къщичката си – в една редичка. Слънцето грееше навън и стопляше шушулката, а дъждът я миеше. Беше топло и приятно, светло през деня и тъмно през нощта, точно както се полага. А граховите зърна растяха и ставаха все по-умни, тъй както си седяха, защото все нещо трябваше да правят.“ 

„Пет в една шушулка“,  Ханс-Кристиан Андерсен

Изключително постижение по тази линия на размисли, при това в една невероятно ясна и полезна кратка форма, са стихчетата и залъгалките на Дора Габе.

„Под снега тревичките заспиват,

семенцата лягат и почиват –

те са всички живи,

те ще станат ниви!“

„Чудно нещо“, Дора Габе

Предметите на възрастното ежедневие остават много дълго време необятна територия за интелектуално проучване в детското мислене. А най-загадъчни са предметите и дейностите в кухнята. Там, откъдето идват вкусните манджички и пържолките на тиган. Където растат торти, кексове и палачинки, а хладилникът успешно замества домашното огнище. Силата на Пипи се увеличава някак неимоверно от факта, че тя непрекъснато пече сладки и готви. Дейност близка, но и изключително загадъчна за детето. Мама Муминка, татко Мумин, Муминтрол, Мю и Снусмумрик няма да са същите без угощенията с кафе и тиквени сладкиши в Закътаната долина. Алиса няма да измине своя път без поне „една необикновена закуска“.

„Под едно дърво пред къщата бе наредена маса, на която Мартенския заек и Шапкаря пиеха чай. Между тях имаше една Катерица, заспала дълбоко; върху нея, сякаш бе възглавница, и двамата бяха облегнали лакти и приказваха… Масата бе голяма, но и тримата бяха притиснати в единия край.“ 

„Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол

Вкусните неща за похапване упражняват неотразим чар в детското съзнание. И никак не е чудно, че години по-късно много от възрастните вече читатели не си спомнят за какво всъщност е ставало дума в прочетената преди години детска книга… но си спомнят онова вкусно нещо, което е било описано там. И дори да не са разбирали, за какъв точно продукт става дума… са се облизвали като котараци на самото описание, на подбраните думички, на чистата му литературна стойност, споменът от която все още предизвиква обилна слюнка в устата им. Ето един такъв списък:

„Една чиния кървавица, една чиния свински наденички, една чиния пача, една чиния лебервурст, една чиния метвурст, една чиния кюфтета, една чиния телешки котлети, една чиния свинско филе, една чиния булгурен салам, една чиния картофени бухти, една чиния маринована скумрия, една чиния пастърма, една чиния пастърма, една чиния желиран език, една чиния шницели, един поднос с Голямата коледна шунка, един поднос с Голямата коледна пита кашкавал, един поднос погачи, един поднос кифли, един поднос с ръжени хлебчета, едно буренце хвойнова бира, една кана мляко, един супник пълен със сутляш, една тава баница, една купа захаросани сини сливи, една тава ябълкова пита, една купа разбита сметана, една купа сладко от ягоди, една купа захаросани круши и едно цяло печено прасенце, гарнирано с какво ли не…“ 

„Емил от Льонеберя“, Астрид Линдгрен

Загадката и пълнотата от удоволствието на храната и готвенето винаги ще вълнува детето. Защото храната е нещо важно, първично, съществено. А същественото предхожда съществуването! Или поне много ни се иска да е така… Защото, както винаги, търсим Смисъла. Смисълът на живота и вечната мъдрост на битието. Битието, което изразява присъщото ни усещане, че в човешките същества и материалния ни свят се крие нещо повече, отколкото може да види окото. Добрата литература за деца отразява това дълбоко наше усещане. Прави го ненатрапчиво и без да използва вкусните неща за ядене самоцелно. Добрата литература за деца уважава това лице на човешкия живот. Нашата свързаност в ежедневието ни с човешкия опит, мъдрост, традиции. Връзката ни още с онези далечни времена, в които хората са знаели, че боговете, човешките същества, растенията, животните, природата, както и храната са неразривно свързани, изградени са от божествена субстанция и са подчинени на едни и същи закони.

Автор: Весела Фламбурари