За повечето ученици ваканцията вече започна и следващите три месеца ще са време за повече игри и забавления на открито. Това се поощрява от много родители в стремежа им да се избегнат, доколкото може, телевизора, компютъра, плейстейшъна и други не дотам здравословни занимания.
Повечето родители обаче са ангажирани с работа и в стремежа си да не оставят децата сами и без надзор, ги затрупат с всевъзможни курсове и занимания, които понякога са свързани отново с учене и от които понякога не им остава време за игра или за нещата, с които предпочитат да се занимават.
Всъщност какво е важно за децата?
И как да постъпят родителите, за да е честно?
За какво е време ваканцията за учениците?
Как се живее ваканцията?
Как трябва да бъде разпределено натоварването на децата през ваканцията (периодите на пълна почивка, умерените занимания за поддържане на знанията, по-активни периоди и т.н.)?
Има ли правилен подход, който да следват родителите на деца в училищна възраст, без да ги натоварват или пък да ги оставят на самотек през трите месеца на лятната ваканция?
Защото изглежда логично непосредствено след училище децата да се отдадат на пълна почивка, както и непосредствено преди училище да седнат да си припомнят как се учи.
Тези въпроси зададохме на психолога и преподавател в Нов български университет Методи Коралов.
Не е добре да се спира рязко ученето, все едно се освобождаваш от някакъв гаден, неприятен и нежелан товар
коментира той и посочи поне две причини за това:
1. Не е оправдано да се губи цялата скорост, която е набрана в ученето, да не говорим, че децата в България в днешно време за съжаление не са особено грамотни (доказват го и тестовете PISA) и пълното и тотално спиране уж за "почивка" всъщност рязко увеличава риска да се загуби и малкото постигнато.
Не е необходимо натоварването да е като през учебната година, може да е наполовина или дори на една трета, но не бива рязко да се спира изведнъж, още по-малко за дълги периоди от време. Например едва ли дете, които трудно чете и трудно смята изведнъж ще стане страхотно в четенето и смятането, ако три месеца изобщо не се е занимавало с подобна дейност.
2. Създава се негативна нагласа, че това, което се прави в училище е нещо тежко, мъчително и нежелано, а хубавото и доброто е "нищо неправенето" през ваканцията - няма как да се създават хора, които ценят грамотността и културата ако за тях основната ценност е почивката и "нищо неправенето", а не знанието и разбирането на света около тях.
В същото време претрупването с учебни ангажименти през лятото не е добро решениe както и и пълното изоставяне на всякаква учебна дейност. Препоръчително е между една четвърт и една трета от времето, през което детето е будно, да бъде заето с учене, а останалото време - игри, забавления, съветва психологът.
Според Методи Коралов задължителната литература, която се възлага на децата да прочетат през лятото и повечето родители следят книгите в списъка да са прилежно прочетени, всъщност изобщо не е толкова задължителна. "За съжаление все по-чести са случаите, при които децата се връщат от ваканция и са прочели едва-едва една книга, а не рядко и без да са прочели дори и една книга", казва той.
За да има желание да чете, детето трябва да свързва тази дейност с нещо приятно
"Например ако вечер родителят отдели време да пита и да изслуша какво е прочело и разбрало детето, това може да е част от тяхното междуличностно общуване и да е приятно и за двете страни", съветва Методи Коралов. Също може да се организира викторина и няколко деца да играят, като печелят по нещо дребно, отговаряйки правилно на въпроси, свързани със съдържанието на част от книгите или други забавни занимания.
Според психолога твърде дългата почивка от книгите няма да накара детето да ги заобича, напротив, ако дълго не чете, то умението му да чете ще страда, умението му да разбира писмен текст също и накрая четенето ще се превърне в е една голяма мъка за него, от която ще се опитва да се спаси на всяка цена.
По думите на Коралов пътят към книгите не е като децата се изолират от тях, а като откриват смисъла и ценността им. "Естествено това няма да стане ако при опит на децата да споделят нещо, родителите кажат нещо от рода на "Не ме занимавай сега" или "Това е за теб, не за мен" и изобщо ако демонстрират, че книгите не са нещо важно за тях самите, казва той.
=================
оригиналната статия е взета от в-к "Дневник"