Публикувано в BGBen на 05 юли, 2014
-----
С пристигането си в Лондон и настъпилите големи промени у мен се появи же-
ланието да променя и професионалното си поприще. През дните и месеците на лутане и търсене на нова ниша за изява все ме застигаха оферти на близки и познати, които ме свързваха с български семейства, търсещи помощ за децата си по математика и български език. Забележете - по математика! Бяха разбрали
ниското ниво на програмата по математика в начален курс и търсеха помощ децата им да се откажат от смятането на пръсти и да могат да решават
логически задачи.
Интересното за мен беше, че в моя 27-годишен стаж като учител в София не се
бях сблъсквала досега с това явление - „смятане на пръсти“ от 7-10-годишни деца.
За мен това бе едно ново предизвикателство, което поех с огромно желание и любов към децата. Достатъчно беше да минем материала по математика за 2 и 3 клас и децата започнаха да придобиват самочувствие и увереност да започнат да смятат свободно. Това пък ми помогна да се запозная и с методиката и програмите в английското училище.
Ще ви разкажа и друг случай с едно невероятно английско семейство, където се ползвах с изключително доверие от страна на майката, работеща като PR в компанията Warner Bros, а бащата бе водещ журналист в Daily Mail. Детето им беше 5-годишно, когато започнах да работя за тях. И с методиката на сричкуване, а не на буквуване, както е в английското училище, само за два месеца скочихме от Ниво 2 на Ниво 6. В момента детето е на 11 години и половина, децата в къщата са вече 3 на брой, канена съм на кръщенетата им и сме много добри приятели.
Онези трайни взаимоотношения между ученик, учител и родител имах не само в
България, но успях да създам и тук, в Лондон, благодарение на доверието, което ми беше оказано. Навлизах все по-дълбоко и разбирах как съдбата ми не ме пуска от тази професия.
Защо отворих българско училище в Западен Лондон?
По две причини. През миналата година реших, че мога да съм полезна на повече хора около мен. И най-вече болката ми, че българските деца (или по-скоро тези с български корени), прибирайки се вкъщи от английското училище, продължават да говорят и общуват на английски език. Защото не знаят едно българско стихотворение или поне една българска песен, за да си я тананикат! А ако знаеха, щяха да се влюбят и да искат повече и повече. И като се чуват с бабите си и дядовците си по скайпа, да могат да се разберат, да разговарят. За-
щото връзката деца – баби и дядовци е много важна! Скъса ли се тя, губим уважението на децата към възрастните, а нека да не забравяме, по-късно това ще рефлектира и между връзката деца - родител.
Все повече се убеждавах, че трябва да организирам българско училище. И така това стана факт с откриването на българското училище „Моята Азбука“ в близост до Кю Бридж, Чизик. Днес смело мога да кажа, че то е едно голямо облекчение за родителите, защото имат българско училище в близост и не губят от сво-
бодното си време и средства. Все пак да не забравяме, че живеем в една от 10-те най-скъпи столици в света.
Kъм родителите. Децата ще научат английски език лесно, защото живеят в страната-носител на езика, а къде остава българският?
Преди време се възхитих от семейство - смесен брак между бразилка и грък, в което двете деца говорят с майката на португалски, а с бащата - на гръцки, и само помежду си на английски. Представете си 4-6-годишни, а знаят вече
основите на три езика. Какво богатство! Оттук нататък само трябва да го надграждат.
За сегашните деца с български корени, живеещи тук, във Великобритания, това е една огромна привилегия. Ще подчертая още веднъж - Огромна Привилегия, докато са още малки, 3-4-5-6-годишни да започнат изграждането на своя
български език едновременно с английския.
Английския език ще го научат бързо и лесно, защото са потопени в средата. А
българският език, колкото по-рано се започне, толкова по-лесно ще бъде научен и надграждан. Разбира се, това изисква огромно постоянство и упоритост от страна на деца, родители и учители. Но тези усилия сега ще бъдат двойно
възнаградени в бъдеще. Нима за да се научиш да свириш на пиано или цигулка, не изисква постоянство и усилие, или да играеш балет не изисква уси-
лие? Важното е какво искаме, какви са приоритетите ни и накъде да насочим усилията си. Нека да не променяме високите критерии, които имаме, под влиянието от други нации и националности. Най-лесно едно дете се учи на
лентяйство и посредственост.
Трудно ми е да повярвам, че новодошлите български семейства ограничават своите деца, като смятат, че те си знаят български език и сега са тук, за да научат английски. Това неизменно ще стане, но за сметка на българския. Не мога да го повярвам, защото ние сме широко скроена нация, отворена към света и към езиците. Защо тогава подценяваме силата на българското слово тук?
Възхищавам се на далновидността и силната мотивация на родителите, които
идват в българското училище „Моята Азбука“, за които не дипломата, а знанията по български език и култура са много по-ценни от всичко за децата им.
Благодаря им за доверието, което вдъхновява и моята работа с децата!
За контакти: 07746802164 www.moiata-azbuka.co.uk http://goo.gl/wLJ
---------
Линк към 4-та стр. на брой 14 от 05-юли-2014 на електронното издание на BGBen.